|
....::: Albena :::.... a.p@mail.bg |
Да си простим
Като пясък между пръстите изтича и се губи любовта в безкрайността, устните ни вече не изричат онези думи, вълшебните слова. Замаяни, опиянени от изкушения и грехове, сега сме наранени, но любовта отново ни зове. Да полетим на крилете на забравата, да си простим греховете и измяната, нека върнем любовта в нашите сърца, да запалим огъня в нашата душа.